Създаването на Висше търговско училище в Свищов има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането той се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е гнездо на родолюбиви българи, огнище на дарителски традиции в полза на народния Възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.
Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен" на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник" от юли 1858 г. четем: „... как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!"
Между светлите имена на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България; „Велик българин, закръглил делото, подето от неговите предшественици" (акад. Г. Данаилов). Академията поддържа славата на Дарителя и гордостта на Свищов като Академичен център.
На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов" с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки." (Държавен вестник, бр.200,5.09.1936г.).