Дигиталната трансформация дискутираха на кръгла маса в Стопанската академия

Кръгла маса на тема „Дигитална трансформация” се проведе в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. Форумът бе по Проект № 5-2019 „Съвременни тенденции в създаването на приложения за електронна търговия”, реализиран от екип на катедра „Бизнес информатика”. Ръководителят на проекта – проф. д-р Красимир Шишманов, представи екипа и реализираните по проекта изследвания. Участие във форума взеха преподаватели и студенти от катедра „Бизнес информатика” и от катедра „Аграрна икономика”. Приветствие към проектния екип и към участниците в кръглата маса поднесе ръководителят на катедрата-домакин – доц. д-р Веселин Попов. Във връзка с темата на форума той подчерта, че дигиталната трансформация и изкуствения интелект са сред тенденциите, които ще променят значително развитието на икономиката. „Дигиталната трансформация става приоритет за развитие в България, има разработена концепция за цифрова трансформация на икономиката. Също така е и един от приоритетите на Европейския съюз, в дългосрочен план се предвижда двойно увеличаване на инвестициите за дигитална трансформация”, каза още доц. Попов. 



Представяйки очакванията за дигитализация на бизнеса, проф. Шишманов цитира данни от специализирано изследователско звено на Progress and Loudhouse - Octopus Group, според които 67% от компаниите в България са убедени, че бизнесът им ще има отрицателни последствия, ако в близко бъдеще той не бъде преобразуван в цифрова форма, а 57% смятат, че електронната търговия е от решаващо значение за тяхната дигитална трансформация. „Ако българските компании не обърнат повече внимание на цифровите технологии, те ще изостанат от чуждестранните си конкуренти”, каза проф. Шишманов. Той поясни, че дигиталната трансформация е процес на интегриране на цифровите технологии във всички аспекти на бизнес дейността, изискваща фундаментални промени в технологията, културата и принципите за създаване на нови продукти и услуги. По думите му, човешкият капитал е основната ценност на цифровата икономика, основният аспект на дигиталната революция не са самите нови технологии, а промените в начина на мислене и бизнес стратегията. 



Конкретни резултати от направените по проекта проучвания и изследвания представи и гл. ас. д-р Мария Ташкова. Тя обърна внимание на това, че в България значителна част от инициативите, свързани с дигитализация на бизнеса се управлява от маркетинговите отдели – 67%, а от IT отделите само 33%. В световен мащаб се наблюдава обратна тенденция, където IT отделът ръководи дигиталната трансформация на бизнеса – 72% приемат IT отделите за тези, които вземат решения и имат бюджет за цифрови инициативи. Представените данни относно ролята на човешкият капитал сочат, че само 10% от компаниите в България са сигурни, че имат подходящите хора и те са на правилното място в организацията за осъществяване на цифрови трансформации. В световен мащаб 25% от предприятията са уверени, че имат способност да реализират цялостна стратегия за дигитален бизнес.
    В рамките на форума бяха дискутирани още специфики и принципи на функциониране на дигиталната трансформация, позитивни и негативни страни, начини за осъществяването й. Коментирани бяха и най-често срещаните бариери за прилагане на стратегия за дигитална трансформация, сред които: липса на централизирана стратегия и управление на цифровизацията на държавно ниво – 61%; няма специализиран IT отдел, който да реализира стратегията – 58%; ограничена информация за поведението на клиента – 56%; липса на бюджет / ресурси за цифрово преобразуване – 46%.





С презентации по темата, в кръглата маса участваха и студенти. Със своя анимиран видео клип, третокурсникът Антоний Богданов от спец. „Аграрна икономика” сподели идея за използването на IT в селското стопанство. Вилислава Иванова от 3 курс, спец. „Бизнес информатика” представи как изглежда една интелигентна фабрика, а презентацията на нейния колега Иво Михайлов бе на тема „Умни градове”. Четвъртокурсникът Веселин Блажев от спец. „Бизнес информатика” показа бъдещето с „умни домове”. 
Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че дигиталната трансформация не е само интерфейс, програма или някакъв интересен дигитален продукт, достъпен за клиентите. Тя е свързана от една страна с технологията и нейната наличност, а от друга страна – с отношението на хората, които трябва да използват технологиите за своето удобство.