Гл. ас. д-р Емил Николов: В катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ създаваме новите предприемачи на България

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ стартира поредна нова рубрика. Тя носи заглавието „Нашите преподаватели“ и има за цел да представи асистентите, доцентите и професорите, работещи в Свищовското висше училище. В рубриката ще бъдат помествани интервюта, които ще показват тяхната работа, научни интереси, житейски принципи и хобита. По този начин Стопанската академия ще запознава широката общественост с хората, които ѝ придават облик на научна и образователна институция. 

Първи гост на рубриката е гл. ас. д-р Емил Николов, който е част от екипа на катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ при Свищовската академия.

1. Здравейте, г-н Николов и благодарим за приетата покана за интервю! За начало нека направим една кратка Ваша визитка. Кое е родното Ви място, къде сте завършили средно и висше образование, и в коя катедра на Свищовската академия работите?

Роден съм в град Свищов и живея в града вече повече от 16 години. Израснал съм в село Вардим. Средното си образование завърших в Държавната търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов. След това продължих образованието си в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. Това беше единственото висше училище, в което кандидатствах и за щастие бях приет в специалност „Стопанско управление“. По-късно завърших магистърска програма „Бизнесадминистрация“ и започнах работа в „Свилоза“ АД. След това станах редовен докторант към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“, където след три години усилена работа и подкрепа от страна на катедрата, и особено от страна на научния ми ръководител проф. д-р Любчо Варамезов, успешно защитих дисертацията си на тема „Устойчивост на фирмената конкурентоспособност“. Впоследствие бях назначен и за асистент също в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“.

2. По кои дисциплини преподавате и с какво те помагат на студентите да станат по-добри икономисти?

Преподавам по немалък брой учебни дисциплини, но сред тях бих откроил „Икономика на предприятието“, „Предприемачество“, „Управление на човешките ресурси“, „Управление на конкурентоспособността на индустриалното предприятие“ и „Управление на проекти“. Първата дисциплина е фундаментална за всеки икономист. Тя разглежда предприятието като основна структурна и икономическа единица. И тъй като предприятията се създават от предприемачи, то знанията в областта на предприемачеството също са важни за икономистите. Дисциплината „Управление на конкурентоспособността на индустриалното предприятие“ от своя страна запознава бъдещите икономисти с имунната система на икономиката – пазарната конкуренция и подходите за обезпечаване на ефективна конкурентоспособност на нови продукт и предприятие. Дисциплината „Управление на проекти“ е една относително нова. Значението ѝ произтича от факта, че всяка промяна или нововъведение са резултат от реализирането на някакъв проект. За да се увеличи вероятността за успех на фирмените проекти, те трябва да бъдат управлявани професионално, а това предполага наличието на необходимата за целта експертиза.

3. Кога или как избрахте да започнете професионалния си път като преподавател в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”?

За пръв път идеята се прокрадна по време на обучението ми в образователната и квалификационна степен „магистър“. Катедрата, в която се обучавах, организира конкурс за студентско есе, на който спечелих първа награда. Това ми даде увереност и смелост да участвам в още един конкурс, който бе организиран от Стопанската академия, Българската търговско-промишлена палата и Европейската банка за възстановяване и развитие. Отново спечелих първа награда, а след това бях обявен и за отличник на випуска. Тези успехи ме накараха да се замисля дали академичната кариера не е правилният избор за мен. Посъветвах се с няколко човека, които подкрепиха моя избор и това бе достатъчно, за да взема решението да кандидатствам за редовен докторант в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“. Желанието ми беше след успешно защитена дисертация да остана в катедрата като асистент. Нещата се случиха точно по този начин и вече повече от тринадесет години съм част от катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“.

4. Какво за Вас е Свищовската академия, кое я отличава от другите висши училища в България и я прави предпочитана сред младите хора?

Моят живот е много тясно свързан със Свищовската академия. Тук намерих много приятели, тук придобих задълбочени познания в областта на икономиката, администрацията и управлението, тук постигнах първите си творчески успехи, тук дори се запознах със съпругата си. Ето защо за мен Стопанска академия „Д. А. Ценов” е част от моето семейство. Академията е уникално висше училище, създадено с Указ на Цар Борис III по волята на дарителя Димитър Ценов. В себе си тя съчетава традиции и иновации, и носи духа на свищовските дарители и просвещенци. 

5. Кои са най-големите предизвикателства пред един университетски преподавател по икономика днес?

През последните години предизвикателствата пред преподавателите, включително и тези по икономически дисциплини, стават все по-големи. Едно от тях например е често изменящата се нормативна среда. В момента се подготвят поредни промени на Закона за висшето образование, ще има изменения в начина на атестиране на академичния състав, променят се и изискванията за академично израстване и т.н. Работата в подобна динамична среда понякога поражда напрежение, което може да демотивира някои колеги. Друго предизвикателство е високата натовареност на академичния състав. Много хора мислят, че работата на преподавателя е лесна, но това не е така. На практика един преподавател е зает с четири групи от дейности – административни, преподавателски, научно-изследователски и работа по проекти. Изпълняването на всички тези дейности често отнема много повече от обичайните осем работни часа на ден.

6. На какво се стремите да научите Вашите студенти и какви качества желаете да възпитате в тях?

Опитвам се да стимулирам студентите да мислят, при това да мислят критично. Живеем в свят, който е богат на информация, но беден на знания. В този свят е изключително трудно да се гарантира достоверността на информацията и съответно да се отсее истината от неистината. Ето защо за мен най-важното нещо е студентите да се научат да мислят и на тази база да разрешават проблеми, да взимат адекватни решения, да не се поддават на манипулация и внушения. Що се отнася до качествата, които желая да възпитам у тях, то може да се изненадате, но според мен те са само четири – вяра в собствените сили, упоритост, смелост и доброта, за да не останат сами в успеха си.

7. Какви са областите на Вашите научни интереси и защо точно в тях избрахте да работите?

През последните години интересът ми се задържа устойчиво върху предприемачеството и корпоративната социална отговорност. И двете са много вдъхновяващи области на познанието. Предприемачеството е двигателят на социално-икономическото развитие. В България обаче на предприемаческата дейност понякога не се гледа с добро око. Ето защо е необходима трансформация в обществените нагласи и създаване на среда, стимулираща появата на новите предприемачи на България. С екипа на катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ правим именно това, което е много мотивиращо за мен. Що се отнася до корпоративната социална отговорност, то в момента тя е една от най-дискутираните и изключително интересни концепции. Според някои тя е панацея за много социални проблеми, а според други тя нанася вреда на бизнеса. Аз обаче считам, че корпоративната социална отговорност е ефективно решение на редица остри социални и икономически проблеми. Това ме мотивира да работя за нейното теоретично развитие и имплементиране от българските фирми.

8. Кои са най-интересните и хубави спомени от студентските Ви години?

Най-хубавите ми спомени безспорно са от празниците и баловете, които се организираха от Студентски съвет в студентски стол №2. Това бяха грандиозни празненства, в които стотици студенти се забавляваха заедно до зори. Много хубави спомени имам и от живота в Студентски град. Дори сега, когато минавам покрай блоковете, винаги поглеждам към стаята, в която някога живях. Радост ми доставяше и всеки успешно взет изпит. Е, понякога имаше и не толкова приятни изненади по време на сесиите, но това е напълно в реда на нещата.

9. Можете ли да отличите Ваши преподаватели, учебни дисциплини или колеги, които най-много са Ви повлияли или мотивирали?

Като студент много добре си спомням часовете по макро и микро икономика с проф. Йордан Василев и доц. Красимир Кунев, по това време те все още бяха асистенти. Всъщност те ми показаха колко интересна е икономиката, стимулираха и възнаградиха на изпитите моя интерес към нея. Също толкова интересни бяха и часовете по дисциплината „Основи на управлението“, водени от проф. Мария Андреева, която успяваше да преподава толкова увлекателно, че учебните часове преминаваха много бързо.

10. С какво обичате да се занимавате в свободното си време? Имате ли хоби?

Да, имам. Обичам да карам велосипед. Обичам и риболова. Напоследък обаче имам ново хоби. То е свързано с програмирането и роботиката, но най-вече с обучението на деца в тези две области на познанието. В това свое хоби инвестирах немалко лично време и финансови средства. Като резултат организирах няколко успешни работилници по електроника, програмиране и роботика за деца. За съжаление, поради пандемията от COVID-19, тази моя инициатива бе временно преустановена. През лятото планирам отново да се забавляваме с малките инженери, разработвайки интересни проекти със сензори, микропроцесорни платки и роботи.

11. Какво послание бихте отправил към студентите на Свищовската академия и към Вашите колеги?

Искам студентите, обучаващи се в Стопанска академия „Д. А. Ценов”, да бъдат амбициозни и упорити. Да си поставят високи цели и да полагат усилия за тяхното постигане. Искам да вярват в себе си и да знаят, че всичко е възможно стига да имаш смелостта да опиташ. Да не се страхуват от грешките и провалите. Те са най-добрия учител и са неизменна част от пътя към успеха. Не на последно място, искам студентите ми да бъдат добри хора, за да създадем заедно социална среда, в която всички ще живеят по-добре. Що се отнася до моите колеги, то посланието ми е да бъдем достойни следовници на делото на дарителя Димитър Апостолов Ценов, завещал ни своята мечта, за която днес носим отговорност.