Гл. ас. д-р Радосвета Кръстева-Христова: В Стопанската академия младите хора се чувстват разбрани, подкрепени и мотивирани

Стопанска академия „Димитър А. Ценов” стартира поредна нова рубрика. Тя носи заглавието „Нашите преподаватели” и има за цел да представи асистентите, доцентите и професорите, работещи в Свищовското висше училище. В рубриката ще бъдат помествани интервюта, които ще показват тяхната работа, научни интереси, житейски принципи и хобита. По този начин Стопанската академия ще запознава широката общественост с хората, които ѝ придават облик на научна и образователна институция. 

Днес наш гост е гл. ас. д-р Радосвета Кръстева-Христова, която е преподавател в катедра „Счетоводна отчетност”.

1. Здравейте, д-р Кръстева-Христова и благодарим за приетата покана за интервю! За начало нека направим една кратка Ваша визитка. Кое е родното Ви място, къде сте завършила средно и висше образование и в коя катедра на Свищовската академия работите?
Здравейте! Благодаря Ви за поканата! Родена съм през 1975 г. в Свищов. Завършила съм ДТГ „Димитър Хадживасилев” – Свищов, спец. „Икономист-счетоводител” през 1994 г., а впоследствие и СА „Д. А. Ценов”, спец. „Счетоводство и контрол”. От 2000 г. като докторант и от 2006 г. като преподавател съм част от състава на катедра „Счетоводна отчетност”.

2. По кои дисциплини преподавате и с какво те помагат на студентите да станат по-добри икономисти?
Още през първата своя година като докторант получих възможност да водя семинарни занятия. И така вече 22 години… В началото беше много вълнуващо, защото само няколко месеца преди това бях от другата страна, от страната на учащите. Някои от студентите бяха по-възрастни от мен и дори не ми вярваха, че аз съм техния преподавател. Преминах през преподаване на студентите в ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър” на различни дисциплини, сред които Основи на счетоводството, Финансово счетоводство, Управленско счетоводство (вкл. и на англ. език), История на счетоводството, Счетоводна политика на нефинансовите предприятия и др. Всички те са значими за изграждането на професионални счетоводители, защото съдържат знания за концептуалната рамка, нормативните ограничения и особеностите на практическото приложение на сложната счетоводна материя. Особено предизвикателство за мен е и работата с чуждестранни студенти по програмата Еразъм +. Удовлетворението е голямо, когато и те, и аз разбираме, че знаем и можем еднакво, че говорим на общия език на счетоводството. Понякога се шегуваме, че може да не сме перфектни с английския език в съвместната ни работа, но ще използваме езика на счетоводството, възприет в света като „езикa на бизнеса” (“language of business”).

3. Кога или как избрахте да започнете професионалния си път като преподавател в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”?
Няколко месеца след дипломирането си, в качеството си на отличник на випуска, получих покана от катедра „Счетоводна отчетност” за участие в конкурс за докторанти. Приех я като жест на огромно уважение и грижа към най-добрите възпитаници на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. Малко преди това бях споделила с родителите си колко ще ми е трудно да работя, след като през последните две трети от живота си дотогава от всичко най-добре можех едно – да уча. Докторантурата беше моя шанс да съчетая работа и обучение. Тя беше въжето, което ми даде вътрешно спокойствие и за което здраво се захванах. Въпреки тежките здравословни проблеми, които имах по това време, аз успях да се подготвя и да спечеля конкурса. Преминах през обучението и постигнах целта си да придобия ОНС „доктор” паралелно с житейските метаморфози – станах съпруга и майка. Не съм си представяла друг път за своето професионално развитие освен преподавателската работа. И това се случи – от конкурса за асистент през 2006 г. до днес работя в катедрата и тя е моето второ семейство. По този път се чувствах подкрепяна от научния си ръководител проф. д-р ик. н.  Марин Димитров, от ръководителите на катедрата и от всички свои колеги, за което изпитвам безкрайна благодарност.

4. Какво за Вас е Свищовската академия, кое я отличава от другите висши училища в България и я прави предпочитана сред младите хора?
Родена съм в семейството на педагози - математици. Баща ми, гл. ас. Йордан Кръстев, е дългогодишен преподавател по висша и финансова математика в Академията. Откакто имам спомени съм здраво свързана с живота във Висшето училище. Всички мои съседи бяха преподаватели, които впоследствие се превърнаха в мои безценни учители, а някои от тях – и в колеги. За мен Стопанската академия е и ще остане моя храм на наука, духовност и престиж. През годините Висшето училище осезаемо се развива и просперира, като изгражда мостове за национално и международно сътрудничество със своите възпитаници, с партньори от бизнеса, с други университети. Именно това усещане за свързаност между всички представители на академичната общност от 1936 г. до днес, почитта към Дарителя, устойчивите традиции, разнообразието в академичния живот, прави Академията уникална институция и място, в което няма невъзможни неща. Младите хора тук се чувстват разбрани, подкрепени, мотивирани да сбъдват смелите си мечти и да режисират съдбата си.

5. Кои са най-големите предизвикателства пред един университетски преподавател по икономика днес?
Безспорно предизвикателство пред преподавателите са глобалните промени в резултат на световните обществено-икономически бариери и двигатели – икономическите кризи, световната пандемия, войната в Украйна, от една страна, и напредъкът на технологиите, появата на Интернет и навлизането му в образователното пространство, дигиталната трансформация на бизнеса и обществото, глобализацията, от друга. Към всички тях съвременният преподавател, вкл. и по икономика, трябва да се адаптира. Лично за мен е голямо предизвикателство това, че преди да стана преподавател не бях изучавала английски език. Успешното решение беше едно – да го уча.

6. На какво се стремите да научите Вашите студенти и какви качества желаете да възпитате в тях?
Особено приятно ми е да преминавам последователно през различните учебни курсове с едни и същи студенти и да наблюдавам прогреса им – от плахите първокурсници, които ми се доверяват и много лесно се поддават на провокациите ми относно учебната материя, те се превръщат в уверени млади професионалисти, които демонстрират зряло икономическо мислене и собствен стил при вземането на решения. Стремя се да ги науча да не се страхуват от непознатото, да са смели и търсещи, да ценят свободата във всичките й форми и сами да поемат отговорност за своето професионално развитие и лично щастие.

7. Какви са областите на Вашите научни интереси и защо точно в тях избрахте да работите?
Моят „фаворит” в научната ми работа е сферата на стратегическото управленско счетоводство. Този интерес е естествено продължение на проблематиката на дипломната ми работа и на дисертацията ми. Всичко, което ме е интересувало, съм открила в специализираната литература и в практиката, и разбира се, съм трансформирала резултатите в научни разработки. През последните години започнах да изследвам възможностите за преподаване и обучение по счетоводство в дигиталния свят. Започнах и съм в процес на изучаване на програмиране, науката за данни, машинно обучение, изкуствен интелект. Това пътешествие в новата материя ми подсказва нови теми за научни изследвания и за обогатяване на учебното съдържание на преподаваните от мен дисциплини.

8. Кои са най-интересните и хубави спомени от студентските Ви години?
Студентските ми години са онзи отрязък от живота ми, през който инвестирах усилия само и единствено в себе си. Чувствах се почти всесилна – мечтаех смело, учех усърдно и постигах целите си. И още, усетих лукса на младостта да бъда идеалист. В лицето на своите състуденти срещнах изключително интелигентни, активни и „пъстри” приятели, промених мисленето си, направих си самооценка. Разбрах, че в живота е важно да се обградиш с качествени личности, с любими занимания и непрекъснато да се предизвикваш и самоусъвършенстваш. Приключенията на студента от края на 90-те години на миналия век не са по-различни от настоящите – лекции и упражнения, клубове по интереси, спорт, пътувания и много партита. Като студенти обаче ние не разполагахме с мобилни телефони, с компютри или интернет и нашето място за срещи извън учебните зали обикновено беше студентският стол. Когато бяхме в сесия и учехме по 18-20 часа на денонощие, бързахме на обяд да заемем най-голямата маса в стола, за да обменяме знания, да решаваме задачи, да се изпитваме един друг. Важно е да отбележа, че въпреки активността и умората ни винаги за нас обучението е било приоритет и лично аз не съм си позволявала да отсъствам от учебно занятие. Ключова роля в изграждането ми като личност бе участието ми в Студентски клуб „Дебати” с ръководител г-жа Диана Доневска, който се разрасна до Младежки образователен център „Щастливеца”. Ние, дебатьорите, бяхме невероятен екип и успешно се включвахме в състезания на национално ниво. Е, обикновено студентите по право бяха най-добри сред останалите, но пък ние бяхме по-задружни. Спомням си също и тежката зима на 1997 година, когато хиперинфлацията ни принуди буквално да споделяме храната си. С моите състуденти от Свищов носехме храна на нашите колеги, които не бяха от града, за да изкарат спокойно дните до прибирането им по родните места в края на седмицата.

9. Можете ли да отличите Ваши преподаватели, учебни дисциплини или колеги, които най-много са Ви повлияли или мотивирали?
О, разбира се. За мен всички счетоводни дисциплини бяха като късчета от един красив и значим пъзел от знание, които грижливо изучавах. Купувах си всички учебници, записвах си всички лекции и си ги пазя и до днес. Особено интересно ми беше в часовете по висша математика, финансова математика, статистика и икономически анализ. Обяснявам си това с факта, че от малко момиче съм влюбена в математиката. Човекът, който ме накара да повярвам, че мога сама да се справям и с научно-изследователска работа, е моят лектор по управленско счетоводство, покойният вече проф. д-р Георги Илиев. Разбира се, ерудицията и професионализмът, човечността и добродетелите на всички останали мои преподаватели са оставили в мен отпечатък, който днес ползвам като еталон и мотивация в работата си.

10. С какво обичате да се занимавате в свободното си време? Имате ли хоби?
Аз и моето семейство мога да определя като „приключенци”. Нашата страст са пътуванията – без план, импулсивни, дори рисковани. С годините маршрутите за семейна почивка започнаха да стават все по-дълги и разнообразни, а сближаването помежду ни – още по-силно. Доставя ми удоволствие и да чета хубава книга, да свиря на пиано или да бродирам.

11. Какво послание бихте отправила към студентите на Свищовската академия и към Вашите колеги?
Искам да поздравя студентите на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” за избора да учат в нея. „Свищовската школа” е ковачница на качествени научни изследвания и квалифицирани кадри. Успеваемостта на нашите възпитаници е атестат за високото качество на предлагания образователен продукт. Пожелавам им и нещо, което е невидимо за околните – да придобият усещането за институционална принадлежност и то завинаги да ги дарява с радост и гордост. Нека не пропускат нито миг от студентския живот, нека защитават доброто име и пазят святото дело на Дарителя в сърцата си, нека са здрави и успешни, нека да пребъдат!
На колегите си пожелавам кураж по общия ни път, нови предизвикателства, устойчивост на постиженията и още повече свързаност, защото вярвам, че заедно сме непоклатими!