ИНДЕКСЪТ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ КАПАЦИТЕТ РАСТЕ
Административният капацитет на държавната администрация през 2021 година е нараснал с 3,85 пункта, спрямо 2020 година. Това показва проучването на административния капацитет за добро управление на държавната администрация в Република България, с изчисления на нивото на Индекса на административния капацитет (ИАКДА). То се провежда за пета година от проф. д.н. Борислав Борисов, с финансовата помощ на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов, на Университета за национално и световно стопанство и на Института по публична администрация, и обхваща всички групи на централната и териториалната държавна администрация у нас.
„Целта на проучването е перманентна - да се анализират мненията и оценките на отговорни лица от системата на държавната администрация относно състоянието на формиращите административния капацитет компоненти и на базата на техните оценки да се изчисли единен за цялата система индикатор, който да дава ясна представа за неговото равнище. Натрупаните данни за предходните години дават възможност да се направят сравнения за нивата на ИАКДА, за динамиката в оценките за състоянието на неговите отделни компоненти, да се открият „тесни места“ в практиката на администрациите и да се откроят добрите примери“, обясни проф. д.н. Борислав Борисов. Той представи аналитичния доклад от проучването на 22 юли 2022 г. в Парк хотел „Витоша“ в София, на което присъстваха проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова (Заместник-министър на образованието и науката), проф. д-р Марияна Божинова (Ректор на Стопанска академия "Д. А. Ценов"), проф. д-р Димитър Димитров (Ректор на УНСС), проф. д-р Цветана Стоянова (Заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, УНСС), преподаватели от Стопанска академия и други висши училища, представители на практиката, фондации и сдружения, медии, настоящи и бивши възпитаници, а Изпълнителният директор на Института по публична администрация Павел Иванов се включи с онлайн приветствие към форума.
Изследването е преминало през четири етапа, чрез анкетно проучване на капацитета на администрацията на изпълнителната власт, която е събирателно понятие на централна и териториална. Тези две групи включват следните подгрупи: министерства и администрация на Министерски съвет; държавни и изпълнителни агенции; държавни комисии; административни структури, в изпълнителната власт и Народното събрание; структури по чл. 60 от Закона за администрацията; областни и общински администрации; специализирани териториални администрации.
„Увеличението на стойностите на Индекса на административен капацитет за 2021 година може да се оцени единствено като положителен факт, още повече, като се имат предвид негативните външни въздействия върху дейността на администрациите през тази година, породени от пандемията, политическата нестабилност и липсата на законодателен орган през голяма част от годината“, обобщава анализът. ИАКДА е един интегрален показател, който показва какъв е напредъкът и респективно изоставането в капацитета на структурите на държавната администрация да предоставя добро управление. Той включва 24 компонента, изследвани са 91 централни и териториални администрации.
В резултат от анализа са изведени следните изводи:
1. Средната оценка на всички компоненти на административния капацитет за всички групи администрации за 2021 година е 2,96, което е над средната за дименсията 1–4, т.е. над 2,5. В сравнение с предходната 2020 година, когато средната оценка е била 2,84, имаме увеличение с 0,12.
2. Администрациите отбелязват като свои силни страни предприетите адекватни мерки за борба с пандемията от COVID-19, практиката по разработване на планове и програми, опазването на личните данни, вътрешния контрол.
3. Регистрира се нарастване на капацитета на администрациите по отношение осигурения достъп до обществена информация. Тези оценки в известна степен противоречат на констатираното нежелание на голяма част от администрациите да се включат в настоящото анкетно проучване и по този начин да демонстрират по-голяма прозрачност и готовност за сътрудничество с научни институции и гражданското общество, като цяло.
4. Средната минимална оценка по 41-те компонента на административния капацитет е 2,30 при 1,68 за 2020 година и 1,92 за 2019 година, което говори за преодоляване на най-големите слабости, регистрирани през предходните години. Налице е все-по-голямо сближаване на практиките на администрациите, в резултат от преодоляване на основните недостатъци, но и констатиране на общи слабости по отношение възможностите за адекватна реакцията на външни предизвикателства.
5. Традиционно много администрации дават ниски оценки на факта, че не разполагат с достатъчно подготвени кадри, но в същото време не приемат стажанти за провеждане на учебни стажове при тях, което е един начин да се привлекат млади специалисти.
6. Числеността на държавната администрация винаги е била обект на обсъждане в обществото, което смята, че тя е ненужно раздута, докато самата администрация счита, че броят на служителите не е достатъчен за изпълнение на нормативно регламентираните функции. Това дава повод на политици през последните три десетилетия периодично да отварят темата за необходимостта от съкращения в администрацията. Последното такова изявление беше за 15-процентно съкращение до края на 2022 година. Считаме, че не е правилно такива цели да се поставят априори, „гонейки“ някакъв процент като цел, а трябва да са резултат на задълбочен структурен и функционален анализ на администрацията, на работните процеси, на нейната ефективност и ефикасност, определена на базата на обективни индикатори и чак тогава да се вземе решение за реинженеринг на процесите, за преструктуриране, за децентрализиране там, където е необходимо и възможно, за преразпределение на функции и едва тогава - за евентуално съкращение.
7. Децентрализацията на администрацията си остава реален факт само за общинските администрации, но не и за децентрализираните и деконцентрирани специализирани териториални администрации, както и за държавните агенции и изпълнителните агенции, които отчитат, че нямат организационна и финансова независимост от централната власт. Даваме си сметка, че това не навсякъде е възможно и би довело до повишаване на ефективността на тези структури, но има и сфери, в които децентрализацията, като израз на демократично управление, е наложителна.
8. Спазването на принципите на устойчивото развитие, както и борбата с климатичните промени, не са на необходимото ниво, което може да ощетява бъдещите поколения, за сметка на настоящото.
9. Екипният принцип на работа все още не е разпознат като алтернатива на традиционната линейно-щабна организация на администрацията, а стилът на управление не навсякъде се оценява като добър.
10. Въпреки че общинските администрации бележат малък ръст на административния си капацитет, то в малките общини е все по-трудно да се намерят необходимите специалисти за осигуряване на качествени административни услуги на населението. Това дава основание отново да се постави въпросът за необходимостта от нова административна реформа, при която броят на общините да бъде редуциран. Реформата в териториалното деление на страната трябва да бъде подчинена на идеята за предоставяне на по-качествени административни услуги, за улесняване и по-добро обслужване на гражданите. Необходимо е да се въведат стандарти за брой граждани, обслужвани от един общински служител, както и такива за количество и качество на публичните услуги, единни за цялата страна.
11. Прави впечатление, че повечето администрации отговарят, че имат системи за финансово управление и контрол, имат приети етични кодекси, имат системи за последваща оценка на изпълнението, имат стратегии за управление на риска, но ефект от наличието на тези документи не се забелязва. Това личи от факта, че те не са регистрирали нарушения при поемане на финансови задължения и изплащане на разходи, нарушения на етичните норми, не са отчели очевидни рискове в техните риск регистри и че не е ясно как имат вътрешни правила за последваща оценка на изпълнението, като нямат разписани работни процеси и механизъм за измерване на резултатите.
