Иван Йорданов: Академията ми даде увереността, стимула, щастието, опита и познанията, от които се нуждаех, за да градя бъдещето си

Рубриката „Успешните възпитаници” на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” представя възпитаници на Свищовското висше училище, които заемат ръководни длъжности в корпоративния сектор, намират се на престижни позиции в обществото или са водещи експерти в своята област. Разисквани теми в рубриката са кариерната реализация и ролята на Стопанската академия за формирането на професионалните компетенции на младите хора. Чрез публикуваните интервюта се представят и посланията на успешните възпитаници на СА „Д. А. Ценов” към академичната общност, техните съвети, препоръки и напътствия към настоящи и бъдещи студенти. 

Днес наш гост е Иван Йорданов, завършил специалност ,,Икономика на Туризма” в ОКС „бакалавър” през настоящата 2022 г. През 4-годишния период на обучение в Свищовското висше училище е посетил 25 държави на 4 континента, което поражда и любовта му към самолети, летища, пътешествия. След дипломирането си започва работа за Луфтханза като консултант по въздушен транспорт.

Здравейте г-н Йорданов! Благодарим Ви, че приехте нашата покана за интервю. Представете се накратко. Кое е Вашето родно място и къде живеете в момента?
Благодаря за тази покана! За мен е изключителна чест и удоволствие да съм едно от лицата в рубриката ,,Успешните възпитаници” на СА ,,Д.А. Ценов” – гр. Свищов. Казвам се Иван Йорданов, на 24 години, родом от гр. Габрово. До две годишен живях при своята майка, след което бях преместен в дом със засилено изучаване на музика и изкуство ,,Незабравка” – Ст. Загора. След 5 г., когато навърших 7, попаднах в SOS-Детско Селище – Трявна. При навършване на 15 г. заминах за В. Търново в общежитията на организацията, за да стана една идея по самостоятелен и зрял, да изградя още по- големи приятелства и контакти, и така до днес. Бях на 15 г. когато загубих майка си. Както всеки в живота, така и аз съм търпял своите загуби, падения, съмнения и страхове. Но съвсем искрено и с ръка на сърце мога да кажа, че никога не ми бе отказана подкрепа, помощ, обич и човешко отношение, със също толкова искреност мога да заявя това и за годините си в Свищовската академия! В момента живея и работя в гр. Бърно, Чехия. Хубаво е тук, но не е същото, не е като Свищов, не е България.

С какво се занимавате сега и на какъв етап се намира Вашата професионална кариера?
В момента работя за Луфтханза – националния авиопревозвач на Германия и една от най-големите авиокомпании в света. И за да съм по-конкретен, заемам позицията Консултант по въздушен транспорт в дъщерната компания ,,Lufthansa In Touch”, в офиса на компанията в Бърно. Заемал съм различни позиции, главно в сферата на туризма. Винаги обаче съм мечтал да работя като стюард – да летя всеки ден, всеки час, защото най-голямата ми страст са самолетите и летищата. В тях ще чуете най- искреното: Обичам те; Ще ми липсваш; Пиши ми когато пристигнеш. Но преди да получа крила, имам много за учене и опит за трупане. Така LufthansaInTouch е моята най-голяма стъпка в правилната посока.

Кои са най- големите предизвикателства, които срещате в работата Ви?
Да работиш в сферата на гражданската авиация в години на COVID регулации, във времена на военен конфликт и ширещи се инфлация и деглобализация, само по себе си е може би едно от най- големите предизвикателства, с които съм се сблъсквал. Едновременно, секторът по въздушен транспорт изисква много търпение, познания, желание за трупане на опит и развитие. В ежедневната ми работа, тогава когато множество летища и авиокомпании се сблъскват с недостиг на персонал и с множество рискове и промени в света, е предизвикателство за мен да оставя емоциите пред прага на вратата в офиса. Но никога не отричам ролята на подкрепата, която моите колеги и обучители ми оказват. Това е като да придобиеш ново висше образование, само че в много по-кратък период и в осезаемо по-динамична среда. Тук създадох своя девиз – „Винаги има място за човечност“.

Кои качества считате за важни, за да сте успешен в своята работа. Как ги възпитавате в себе си?
Намирам за болест на 21 век засилващото се разбиране в обществото, че е готино и модерно да не ти пука, да не се ангажираш с каквото и да е. Смятам, че най-силната страна на моя характер е ангажираността. Ангажиран съм и се интересувам от човешките истории и проблеми, както на работа, така и в своето ежедневие, може би и за това със сравнителна лекота разрешавам проблемни ситуации. Няма как да е по-различно, ако хората, които ме подкрепяха и се грижеха за мен, не бяха ангажирани, добронамерени и човечни, това щеше да е един съвсем различен разговор.

Какво обичате да правите в свободното си време? Имате ли хоби?
В свободното си време обичам да слушам музика, да се разхождам, особено привечер, когато светлините на града са най-ярки. Обичам да чета битови романи, книги за самоусъвършенстване, енциклопедии. Моето хоби и най-голяма страст са пътуванията, особено със самолет. А когато си говорим за самолети и летища, то в тази тема имам маниакално детайлни и обемни общи познания. Друго, което обичам да правя е да снимам – хора, места и моменти, за да си напомняме, че животът е хубав.

Кога и в коя специалност завършихте висшето си образование в Стопанската академия?
Започнах своето следване в специалност ,,Икономика на туризма”' на 17.09.2017 г. и завърших с усмивка, огромно вълнение, благодарност и много спомени, с диплома в ръка на 20.05.2022 г.

Защо избрахте Свищовската академия за свое висше училище? Какво я отличава от другите университети у нас?
Получих и в последствие преоткрих още десетки причини да избера Стопанската академия. Висшето училище се намира в малък, но изключително красив град, какъвто е Свищов. Свищовското висше училище, макар и не толкова голямо, е с изключителна важност за страната ни. Индивидуалният подход към нас студентите, приятелското отношение и възможностите, предоставени от СА ,,Д. А. Ценов,” ми дадоха увереността, стимула, щастието, опита и познанията, от които се нуждаех, за да градя бъдещето си. По време на следването си, по програма Еразъм+ или в допълнение посетих 25 държави на 4 континента, някои от които по няколко пъти. Така в мен се зароди прословутата любов към самолети, летища, проекти и пътешествия, която вече споменавам за трети път в настоящия ни разговор.

Кои са на-хубавите и ярки спомени от студентските Ви години?:
Ще резюмирам годините си в Свищовската академия в три изключително важни момента за мен. Първият момент е и моето първо пътуване до града на стоте първи неща – Свищов, както и моето първо прекрачване прага на Стопанската академия. Беше горещ юнски ден, пътувах в микробуса със силно усилена музика в слушалки, с целия си багаж и спомени, събирани през годините. Задавах си въпроси, като „Какво следва?“, „На прав път ли съм?“, „Ще успея ли да се справя и за напред с предизвикателството, наречено живот?“. Влязохме в Свищов, настаних се, отидох в Кандидатстудентския център, планирах да избера спец. „Европейски проекти”, но друга специалност привлече вниманието ми, а първо спомената специалност после се превърна в мое хоби. Така в този ден избрах спец. „Икономика на туризма”. В този момент пресякох границата между тийнейджърството и академичния живот, носещ със себе си зрялост, възможности, както и отговор на много въпроси.

Вторият незабравим и основен момент на моето студентство в Свищов е моето първо участие в студентска мобилност по програма Еразъм+. Страхувах се да изляза от зоната си на комфорт, но едновременно с това исках да опознавам света. Така направих своята първа стъпка, избирайки Прага, Чехия за своя дестинация. Когато се върнах в края на своя първи Еразъм вече знаех, че искам да пътувам и опознавам света, умножено по 100. Убедих се не само, че не ни се пречи, но и сме насърчавани от нашите преподаватели да участваме в международни проекти и инициативи, за да се развиваме. Това е моят най-любим момент от следването, от него започна всичко, на което се наслаждавам и до днес.
Казват, че студентството не се забравя и колкото това да звучи банално някому, то е наистина така. Третият най-значим момент за времето ми в Академията е дипломирането. Церемонията беше толкова радостна. Беше цветно, вълнуващо, но и силно носталгично. Ако имах само едно желание, то бих си пожелал цял живот да съм студент на 24 г. в Свищовската академия. Винаги препоръчвам на себе си и приятелите си да се уверяваме, че всяко следващо стъпало, което изкачваме е по-високо от това, на което се намираме. Вече дочувам повика за обучението ми в ОКС „магистър“… Висшето училище и мястото са ясни!

Кои от изучаваните учебни дисциплини можете да посочите като най-полезни за Вас и кои преподаватели са Ви повлияли най-много?
Живеем в изключително предизвикателни времена и обстоятелства. Много от нещата, които биха се приели за предимство преди 6 г., вече не са достатъчни от гледна точка на конкурентоспособността. Радвам се, че Академията ми предостави разнообразни опит и познания по различни дисциплини в сферата на икономиката, туризма и финансите. Всички те са полезни и необходими. Във връзка с това ще спомена тези, които са най-съотносими с моите интереси, ценности, професия и ежедневие. ,,Правото е на страната на зрящите, а не на незрящите (необразованите)” – това казваше г-н Петър Личев в лекциите си по „Основи на правото”. Друга дисциплина, която ми е също толкова полезна и днес е „Въведение във финансите”. На мнение съм, че само човек, който познава добре логиката на движението на парите, може да оцени тяхната полезност, да ги използва разумно и да се радва на благата, които те могат да му дадат. Колкото по-често пътувам извън и след това се връщам в България, толкова по-често оценявам всичко онова, което не може да се види в чужбина, това ми напомняше и дисциплината „Културно-историческо наследство”. Компютърната грамотност е също от ключово значение в свят и среда, като днешните. Затова не мога да отрека, че наученото в часовете по „Бизнес информатика” е огромен плюс за моите интереси, работа и ежедневие. А дисциплините „Туроператорска, агентска и транспортна дейност в туризма” и „Международен туризъм” са най-доброто напомняне за причините да избера спец. „Икономика на туризма”. Всеки преподавател ме е научил на нещо значимо, важно и нужно. Стопанска академия „Д. А. Ценов” е пълна с герои от тези, чиито история, действия и поуки се помнят и предават дълго във времето. Затова уважавам и ценя всеки от тях. От проф. д-р Марияна Божинова, която е настоящ Ректор на Академията научих, че човек следва да се стреми да е максимално продуктивен и полезен, а в същото време да е скромен, добронамерен и разумен. Гл. ас. д-р Любомира Тодорова ме научи, че човек може да е едновременно млад, но и зрял, отговорен и дисциплиниран. От гл. ас. д-р Павлин Павлов научих, че международната дейност, опит и комуникации са изключителна част от развитието на човек, и че израстването и организираността не са нещо страшно. Доц. д-р Петя Иванова ме научи, че начинът на говор и държание са въпрос на красота, стил, добро образование и възпитание. От доц. д-р Любка Илиева запомних и държа да помня, че силната личност и характер вървят ръка за ръка с умерена строгост, силна дисциплина, въздържаност и баланс във всяко едно отношение.

С какво образованието в Свищовската академия Ви помага във Вашия професионален път?
Образованието в СА „Д. А. Ценов” е точно обратното на онова, което намираме за банално в образователната ни система. Много от нас когато чуят за университет, очакват листи със скучна материя и сбор от факти, задължителни за назубряне. В Свищовското висше училище това не е така. Благодарение на многото си международни пътувания и участия в проекти и форуми научих свободно английски език, както и испански и руски на любителско ниво. Студентският ми живот в чужбина и в нашия университет ме научи да организирам добре пътуванията си, да ценя и управлявам умело ресурсите си. Средата в Академията ме научи на уважение, търпение и тактичност при комуникацията си с други хора.

Кое отличава хората, завършили в Стопанската академия, и какво ги прави конкурентни на пазара на труда?
Ние, които завършихме Академията, сме богати на житейски опит, практика и познания, защото тук ни научиха не само на теория и практика, нашите преподаватели и колеги ни учиха на неща от живота, които ще помним винаги. Това ни прави конкурентни и ценни за пазара на труда. Затова смятам и вярвам, че завършилите СА „Д. А. Ценов” сме крачка пред другите.

Какво послание можете да отправите към настоящите и бъдещите студенти на Стопанската академия или към нейните преподаватели?
Скъпи колеги, през годините си в Академията и в Свищов се уверих, че макар и България да не е най-силната икономическа сила, то градът и Стопанската академия предлагат множество възможности за студентите. В България конкуренцията е по-слаба и моля, повярвайте ми, че ако покажете малко повече желание и амбиции, то ще бъдете подкрепени. Търсете, питайте, интересувайте се, никой няма да Ви откаже или пренебрегне. Казвам го от личен опит. Дерзайте, бъдете смели и мечтайте, всичко е въпрос на сбъдване и усилия. Уважаеми преподаватели, от Вас научих, че най-големият принос на зрелите хора е, че прощават и после отново подкрепят и помагат, всеки с каквото може. Благодаря Ви за всички възможности, споделени моменти и поуки. Пожелавам Ви творческо вдъхновение, щастие, сбъдване. Този свят има нужда от Вас повече от когато и да било. Затова ще завърша с мисълта ,,По път съм към безкрайността, извличайки ползи от всичко научено дотук”.