Кръгла маса, посветена на съвременни планови практики в България, организираха Стопанска академия и НАПП

Кръгла маса на тема „Съвременни планови практики в България – проблеми и предизвикателства“ организираха Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ и Национална асоциация по прогнозиране и планиране (НАПП). Събитието, което се проведе в Гранд хотел София, привлече за участие физически и юридически лица – изследователи и практици в областта на планирането. Целта на форума бе да се провокира интереса на публичните власти, академичните институции и неправителствения сектор към проблемите на плановата система, да се изведат предложения за преодоляване на констатираните проблеми и за подобряване качеството на плановите документи.

В кръглата маса участваха: Лъчезар Борисов – зам.-министър на икономиката; Велик Занчев – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова – председател на Съюза на икономистите в България; Павел Иванов – изпълнителен директор на Института по публична администрация; Николай Дойнов – председател на Съюза на българските читалища и председател на настоятелството на Стопанска академия. Сред участниците в мащабния форум бяха представители на администрацията на Президента на Р България, Сметната палата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Министерство на икономиката, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Национален център по обществено здраве и анализи, Фондация за реформа в местното самоуправление, Национална асоциация на секретарите на общини в Р България, бизнесмени. Участие взеха и учени от БАН, УНСС, Икономически университет - Варна, Пловдивски университет, Шуменски университет, Нов български университет, Международно висше бизнес училище - Ботевград. Във форума активно се включи и академичната колегия на Стопанска академия, студенти от специалност „Публична администрация“, както и членове на Националната асоциация по прогнозиране и планиране.

Кръглата маса откри доц. д-р Иван Марчевски –  ректор на Стопанска академия  и своеобразен домакин на събитието. Приветствия и изказвания по темата на форума направиха присъстващите зам.-министри и Тома Дончев – директор на Дирекция „Развитие на одитната дейност“ в Сметна палата на Р България. Поднесен бе поздравителен адрес от д-р Станислава Стоянова, народен представител от 44-то Народно събрание и преподавател от Стопанска академия.

Форумът бе организиран в две части. В първата част, с модератор проф. д-р Маргарита Богданова, бяха представени три доклада, двата от които са разработени от преподаватели в Стопанска академия. Проф. д-р Борислав Борисов представи доклад на тема „Съвременни планови практики в България – проблеми и предизвикателства“, разработен в съавторство с гл. ас. д-р Юлиян Господинов и гл. ас. д-р Евелина Парашкевова. Докладът на проф. Богданова бе на тема „Добри практики при разработване на планови документи на национално и регионално ниво. Приложимост в България“. Доц. д-р Николай Щерев от УНСС представи доклад „Стратегия за ренесанс на българската индустрия: политика на планиране vs мерки за изпълнение“ в съавторство с проф. д-р Диана Копева и доц. д-р Димитър Благоев.

Във втората част се проведе дискусия по актуални проблеми на плановата практика. Дилета Касабова (Сметна палата) сподели свои наблюдения върху проблеми в плановата система, като недобра култура на формулиране на индикатори, недостатъчна информационна обезпеченост на процесите на планиране, голямо текучество в администрацията и др. Илиян Костов (МЗХГ) акцентира върху необходимостта от консенсус на високо ниво по отношение на целите на развитието, тъй като след промени в политическата система настъпва промяна на приоритети и цели на секторно ниво, което скъсява плановия хоризонт и демотивира както администрацията, така и останалите заинтересовани страни. Доц. д-р Добрин Добрев (ИУ Варна) взе отношение по въпроса за унифициране на методологията на планиране и асиметриите на регионално ниво, които се задълбочават все повече. Павел Иванов (ИПА) сподели своя опит при формулиране на методология за планиране и проблемите при прилагане на тази методология, сред които липсата на контрол, необходимостта от мониторинг и др. Освен това, сериозен проблем, според него, е огромният брой стратегически документи и недостатъчната им координация. В същото време само около 25% от тях са докладвани като изпълнени в Министерски съвет. Александър Михайлов (ФРМС) припомни мисълта на Акоф „Или планираш, или си планиран от някой друг“ и очерта средносрочната перспектива за очакваните резултати от настоящите планови документи на национално ниво. Проф. д-р Андрей Захариев (Стопанска академия) предложи да бъде разработена макрорегионална стратегия „Северен растеж“, която да обхване приоритетите и целите за развитие и растеж на Северна България. Проф. Татяна Хубенова-Делисивкова (СИБ) сподели своя опит като експерт в МФ, когато в България са разработвани планови документи още преди приемането на страната в ЕС, както и част от резултатите, които БАН публикува в годишния си доклад за оценка изпълнението на стратегически документи на национално ниво.

След всички направени изказвания и дискусии, участниците в кръглата маса се обединиха около следната позиция: „Необходимо е да продължат усилията на специализираните административни органи, научни-образователни институции и структурите на гражданското общество за усъвършенстване на плановата система в страната и подобряване качеството на стратегическите планови и програмни документи. При тяхното разработване да се спазва, както принципа на представителност на заинтересованите страни, така и принципа на професионалната компетентност на органите, които ги разработват. Регистрираният напредък и подобряване на планирането през втория програмен период от членството ни в ЕС да продължи чрез по-нататъшни усилия за изграждане на административен капацитет за планиране, чрез повишаване компетенциите на плановите специалисти, чрез подобряване координацията и субординацията на плановите документи, чрез въвеждане на програмните бюджети, прозрачност на плановия процес и реална отчетност на степента на постигане на заложените цели, както и чрез приемането на стандарти за планиране в публичния сектор”.