Навършват се 108 години от най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България
Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болница на Червения кръст, за да не накърни отделените средства за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов.
На 8 ноември 1936 год. Цар Борис III официално открива в Свищов Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител Димитър А. Ценов. В историческите книги до нас достигат три документа, свързани с церемонията по откриване и освещаване на Алма матер в Свищов. Водещ е Наредбата-закон на Царя, където четем „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. При откриването тържествено слово чете и първият ректор проф. Димитър Бъров, който почита Дарителя с думите „Последната воля, без условности, без пречки, беше именно тази: да се създаде Висше търговско училище в родния му град”. Най-малко известно, но ключово като послание и фактология е третото слово – на проф. Георги Данаилов (основен изпълнител на Завещанието). Именно в това слово, отпечатано със заглавие „Капиталът и духовният прогрес на човечеството” в брой 1 от 1937 г. на Годишника на Висшето училище, са дадени исторически сведения, а проф. Данаилов оприличава дарението на Ценов като трансформация на физическия капитал (пари и имоти) в духовен капитал (академия и висше училище). Давайки пример с множество дарителски фондове в световната история в подкрепа на университети, академии и научни каузи той заявява пред Царя, църковния клир и всички гости, че програмата и уредбата на висшето училище в Свищов следват образеца на „Висшето училище за стопанска администрация” при Харвардския университет, създадено от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с дарение от 1924 год. в размер на 5 млн. щ.д.
Денят на официалното откриване на Висшето търговско училище, на което присъстват Царят, представители на правителството и много граждани, се превръща в истински празник за Свищов. Училището започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първите занятия се водят в Търговската гимназия и в салона на първото българско читалище. Само за няколко години, благодарение на умелото ръководство на училището, се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат” (1939 г.), жилищата за преподаватели, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г., в нея започват учебни занятия.
За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин” и Димитър Ценов става вторият почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров.
През 1948 год., с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда „Димитър А. Ценов”, и той фактически е национализиран. Паралелно, с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен” от 31 януари 1950 год., са одържавени всички построени и/или придобити от Фонда сгради на Свищовското висше училище.
Днес, 108 години след най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България, Стопанска академия „Димитър А. Ценов” има над 150000 успешно дипломирани възпитаници. Със старта на новата учебна 2020/2021 година през вратите на Ректората ще влезе 85-ият випуск на Свищовското висше училище. Пред аулата, в която се открива учебната година, са изписани думите на Дарителя от неговото завещание: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.