Навършват се 110 години от дарението на Димитър Ценов, с което се създава Висшето търговско училище в Свищов

Роден на 27 декември 1852 г. (стар стил), респ. 8 януари 1853 г. (нов стил) в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от тази генерация „първостроители на съвременна България”, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава. Димитър Ценов участва в изграждането на: водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; сградата на Девическия пансион. Владее седем езика, има плодотворни контакти сред европейската аристокрация, делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения, сиропиталища

Голямото си състояние, което е натрупал, Димитър Ценов дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов. В писмото си до кмета на града, Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”. Димитър Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание и обявява своята воля: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов”… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно, към капитала на фонда. … Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др....”. В завещанието на Ценов е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства създадено учебно заведение”.

Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болница на Червения кръст, за да не накърни отделените средства за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов.

На 8 ноември 1936 год. Цар Борис III официално открива в Свищов Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител Димитър А. Ценов. В историческите книги до нас достигат три документа, свързани с церемонията по откриване и освещаване на Алма матер в Свищов. Водещ е Наредбата-закон на Царя, където четем „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. При откриването тържествено слово чете и първият ректор проф. Димитър Бъров, който почита Дарителя с думите „Последната воля, без условности, без пречки, беше именно тази: да се създаде Висше търговско училище в родния му град”. Най-малко известно, но ключово като послание и фактология е третото слово – на проф. Георги Данаилов (основен изпълнител на Завещанието). Именно в това слово, отпечатано със заглавие „Капиталът и духовният прогрес на човечеството” в брой 1 от 1937 г. на Годишника на Висшето училище, са дадени исторически сведения, а проф. Данаилов оприличава дарението на Ценов като трансформация на физическия капитал (пари и имоти) в духовен капитал (академия и висше училище). Давайки пример с множество дарителски фондове в световната история в подкрепа на университети, академии и научни каузи той заявява пред Царя, църковния клир и всички гости, че програмата и уредбата на висшето училище в Свищов следват образеца на „Висшето училище за стопанска администрация” при Харвардския университет, създадено от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с дарение от 1924 год. в размер на 5 млн. щ.д.

Денят на официалното откриване на Висшето търговско училище, на което присъстват Царят, представители на правителството и много граждани, се превръща в истински празник за Свищов. Училището започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първите занятия се водят в Търговската гимназия и в салона на първото българско читалище. Само за няколко години, благодарение на умелото ръководство на училището, се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат” (1939 г.), жилищата за преподаватели, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г., в нея започват учебни занятия.

За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин” и Димитър Ценов става вторият почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров.

През 1948 год., с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда „Димитър А. Ценов”, и той фактически е национализиран. Паралелно, с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен” от 31 януари 1950 год., са одържавени всички построени и/или придобити от Фонда сгради на Свищовското висше училище.

Днес, 110 години след най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България, Стопанска академия „Димитър А. Ценов” има над 150000 успешно дипломирани възпитаници. Със старта на новата учебна 2022/2023 година през вратите на Ректората ще влезе 87-ият випуск на Свищовското висше училище. Пред аулата, в която се открива учебната година, са изписани думите на Дарителя от неговото завещание: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.

По решение на академичното ръководство, във връзка с бележитата годишнина, всички събития и научни форуми в Свищовското висше училище през новата учебна година ще бъдат посветени на 110 години от завещанието на Димитър Ценов.