Отворените иновации дискутираха на кръгла маса в Свищов зам.-министър Даниела Везиева, академични преподаватели и представители на КРИБ

22.04.2016 г.

Кръгла маса на тема „Отворените иновации: Нов тип коопериране между образованието и бизнеса” се проведе в Свищов, организирана от Стопанска академия „Димитър А. Ценов” и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), със специалното участие на зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева. С „Добре дошли в Свищов – градът на традициите и на младите хора”, гостите приветства проф. д-р Маргарита Богданова – директор на Института за научни изследвания към Стопанска академия. Тя изрази благодарност от името на домакините към Даниела Везиева, за която подчерта, че е не само възпитаник на Стопанска академия, но е и човек, „разпознаващ важните проблеми за висшите училища в България”. Във форума участваха Марияна Хамънова – Рондини – представител на КРИБ, проф. Венелин Терзиев – защитил академичната степен д.ик.н. в Стопанска академия, академичното ръководство в лицето на ректора, зам.-ректорите и деканите на факултети, ръководители на катедри, центрове и звена, представители на ИНИ.

Кръглата маса откри ректорът доц. д-р Иван Марчевски, като подчерта важността на темата за бъдещето на научните и теоретико-приложните изследвания в рамките на Стопанска академия и на българските висши икономически училища. Доц. Марчевски коментира основните аспекти на дискусията, сред които са възможностите на експертите и специалистите в управленската наука като необходим и задължителен елемент от пазарната реализация на проекти за технологични и технически решения, както и възможностите за теоретико-приложни изследвания в посока разработване на национални стратегии, планове и други програмни документи, в които преподаватели от Стопанска академия могат да участват по-активно като експерти. Ректорът акцентира и върху това как по-добре може да се интегрират теоретичните постижения на икономическата наука в бизнес средата чрез прилагане на подходящ инструментариум, какъвто могат да бъдат възможностите за кандидатстване по оперативни програми.

„Без иновации, научно-изследователска и развойна дейност, както и висока професионална квалификация е невъзможно да бъдем конкурентоспособни на глобалния пазар”, заяви зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. По думите й, България все още е в класацията на плахите иновативни държави, но е втора по динамика на иновации. Това се дължи както на факта, че бизнеса търси все повече иновации, така и на научната приложна общност, която разработва въпросните иновации. „Идеята на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) е да очертае рамката и тематичните области, където могат да се срещнат на едно място бизнесът и науката”, поясни Везиева. Според нея, приложната икономическа наука има много важно место в общия иновационен процес и в постигането на високи резултати в бизнеса, тъй като добрият бизнес е свързан с доброто управление, а именно в икономическите висши училища студентите придобиват необходимите управленски компетенции и знания. През 2014 г. разходите за наука са били 0,6 % от БВП, през 2015 са 0,8 %, а целта е до три години средствата за приложна наука да се увеличат и да достигнат до 1,5 %. Зам.-министър Везиева поясни, че ИСИС ще бъде реализирана чрез финансовите инструменти на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, Националния бюджет в рамките на тригодишната бюджетна прогноза, Националния иновационен фонд и Националния фонд за научни изследвания. „Отворените иновации трябва да навлязат в малките фирми, а пресечните точки между тези програми ще им дадат възможност да внедрят иновации, чрез които да постигнат по-високи резултати. Аз съм убедена, че ако се обединим в усилията си – правителство, висши училища и бизнес, тази стратегия за интелигентна специализация, която е водеща в много от оперативните програми, ще стане един добър и работещ документ”, каза още Даниела Везиева.

Темата за асоциираното партньорство между бизнеса и науката коментира и представителят на КРИБ. Според Марияна Рондини, фирмите имат нужда от пазарна ориентация, подобряване на качествения персонал и развитие на иновациите. В рамките на дискусията бяха изразени мнения, че именно пазарната реализация е „болното място” на иновациите в България. Без пазарна реализация иновационният процес е недовършен и неустойчив, не генерира добавена стойност, той е рисков, неуправляем, финансово и социално неоправдан. Участниците в кръглата маса се обединиха около становището, че иновациите са ключов фактор за икономическото развитие и просперитета на едно общество. В тази връзка бе дискутирана необходимостта от разработване и реализиране на политики за стимулиране на иновациите и на взаимодействието между университетите и бизнеса с цел изграждане на „икономика на знанието”. Коментирано бе мястото на Стопанска академия в процесите, както и конкретни идеи относно участието на Свищовското висше училище.

Подчертано бе, че през настоящия програмен период 2014-2020 г. основният документ, който предвижда качествен скок в иновационното представяне на страната ни е Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Стратегическата цел, поставена в този документ е до 2020 г. България да премине от групата на „плахи” иноватори в групата на „умерени” иноватори.