Публична лекция за биологичното земеделие в България изнесоха пред свищовски студенти представители на практиката
Публична лекция на тема „Биологичното земеделие в България” организира катедра „Аграрна икономика” в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. Гост-лектори в свищовското висше училище бяха Албена Симеонова – сертифициран биопроизводител и председател на Българска асоциация „Биопродукти”, и Пепо Петров – председателя на Фондация за околна среда и земеделие. На срещата присъстваха студенти от различни курсове и специалности, докторанти и преподаватели от различни катедри. В приветствието си към лекторите, ръководителят на катедрата – доц. д-р Марина Николова подчерта, че подготовката на съвременните икономисти е неминуема без включването на актуални и значими за обществото теми, каквато е и избраната за публичната лекция.
„Важното е студентите да са подготвени професионалисти в конкретната област и да натрупват нови знания и умения, които да им дават възможност да стартират с иновативни предприемачески инициативи, да вземат своите информирани решения. Още повече, че дори и конвенционалното земеделие, вече по силата на редица европейски регламенти, задължава земеделските стопани да прилагат природощадящи земеделски практики”, каза още доц. Николова.
Пепо Петров запозна присъстващите със същността на биологичното производство, условията за кандидатстване и нивата на подпомагане по ПРСР 2014-2020 г., като подчерта че биоземеделието е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Р България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода. Като доказателство за това, той посочи нарасналия брой биооператори и площи – над 7 000 оператори и 160 652 ха площи, обхванати от системата за контрол на биологично производство към края на 2016 г. Лекторът обърна внимание на изискванията по мярка 11 и направленията за подпомагане. Засегна и основните проблеми на този етап, сред които са: слабо развито биологично животновъдство; ограничена целева подкрепа за фабрики за биологична преработка; липса на информация и популяризиране на биологичните продукти на вътрешния пазар; биологичните продукти не са включени в общественото хранене и в различните национални програми; бързото изчерпване на бюджета за подкрепа на биологичното земеделие в ПРСР 2014-2020.
Представяйки добрите практики в Асоциация „Биопродукти”, Албена Симеонова посочи: участия във фермерски пазари, кандидатстване с проекти и участия в промоционални програми на ЕС; организиране и участия във форуми – кръгли маси, тематични семинари и др.; презентации на място на посадъчен материал, семена или земеделска техника; отлична комуникация с Аграрния университет в Пловдив и с катедра „Аграрна икономика” към Стопанска академия – Свищов; участия във всички работни групи, свързани със законодателството в сектора и др. Тя отдели специално внимание на иновациите в биоземеделието, като подчерта, че те са често срещани вече и в повечето случаи се раждат от богатия опит на фермера, а понякога дори от самата природа. Албена Симеонова представи и няколко конкретни примера, като: био оцет от годжи бери, отличен с диплом от конкурса за иновации на Пловдивския панаир; микробиологичен препарат за очистване на полски площи от патогени и разлагане на растителните остатъци; микробиологичен продукт за предсеитбено третиране на семена от житни култури; иновативен начин за справяне с кръвосмучещите насекоми; иновативен начин за справяне с болести с хомеопатични средства при отглеждане на биологични ябълки; отглеждане на биомалини на висока леха с полиетиленово мулчиращо фолио и др. Тя сподели, че БАБ има конкретно предложение – детските храни и менютата в здравните заведения да включват поне 5% биопродукти, но за съжаление идеята до този момент няма приемственост в българското законодателство. Като пример бе посочено, че в други Европейски страни този процент е около 20%. В края на своята презентация, Албена Симеонова се обърна към всички присъстващи с апела „Изберете българския биопродукт,
защото е вкусен, здравословен, опазва околната среда, създава заетост”.
Обобщавайки представената тема, доц. Николова обобщи, че биологичната земеделска система включва същите компоненти (почва, вода, биоразнообразие, ландшафт), както и всяка друга земеделска система. „Съществената отлика е в новото отношение на човека към тях и тук именно е убедеността на хората за бизнес, съвместим с опазване на околната среда. А основната разлика е в контрола на системата, която при биопроизводството е от „входа до изхода”, каза доц. Николова. Тя подчертая и това, че съвместното партньорство на катедра „Аграрна икономика” с БАБ и ФОСЗ датира от много години, което подпомага подготовката на студентите – те могат да посещават биостопанства в реална работна среда и на практика да се запознаят с организацията и управлението на отделни стопански единици. Освен това, представителите на двете организации оказват помощ на докторанти към катедрата и участват при актуализиране съдържанието на отделни дисциплини на специалност „Аграрна икономика”.
Срещата завърши с оживена дискусия след зададени въпроси от страна на студентите в залата и с обещания за нови срещи, нови съвместни мероприятия и участия в различни форуми.
„Важното е студентите да са подготвени професионалисти в конкретната област и да натрупват нови знания и умения, които да им дават възможност да стартират с иновативни предприемачески инициативи, да вземат своите информирани решения. Още повече, че дори и конвенционалното земеделие, вече по силата на редица европейски регламенти, задължава земеделските стопани да прилагат природощадящи земеделски практики”, каза още доц. Николова.
Пепо Петров запозна присъстващите със същността на биологичното производство, условията за кандидатстване и нивата на подпомагане по ПРСР 2014-2020 г., като подчерта че биоземеделието е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Р България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода. Като доказателство за това, той посочи нарасналия брой биооператори и площи – над 7 000 оператори и 160 652 ха площи, обхванати от системата за контрол на биологично производство към края на 2016 г. Лекторът обърна внимание на изискванията по мярка 11 и направленията за подпомагане. Засегна и основните проблеми на този етап, сред които са: слабо развито биологично животновъдство; ограничена целева подкрепа за фабрики за биологична преработка; липса на информация и популяризиране на биологичните продукти на вътрешния пазар; биологичните продукти не са включени в общественото хранене и в различните национални програми; бързото изчерпване на бюджета за подкрепа на биологичното земеделие в ПРСР 2014-2020.
Представяйки добрите практики в Асоциация „Биопродукти”, Албена Симеонова посочи: участия във фермерски пазари, кандидатстване с проекти и участия в промоционални програми на ЕС; организиране и участия във форуми – кръгли маси, тематични семинари и др.; презентации на място на посадъчен материал, семена или земеделска техника; отлична комуникация с Аграрния университет в Пловдив и с катедра „Аграрна икономика” към Стопанска академия – Свищов; участия във всички работни групи, свързани със законодателството в сектора и др. Тя отдели специално внимание на иновациите в биоземеделието, като подчерта, че те са често срещани вече и в повечето случаи се раждат от богатия опит на фермера, а понякога дори от самата природа. Албена Симеонова представи и няколко конкретни примера, като: био оцет от годжи бери, отличен с диплом от конкурса за иновации на Пловдивския панаир; микробиологичен препарат за очистване на полски площи от патогени и разлагане на растителните остатъци; микробиологичен продукт за предсеитбено третиране на семена от житни култури; иновативен начин за справяне с кръвосмучещите насекоми; иновативен начин за справяне с болести с хомеопатични средства при отглеждане на биологични ябълки; отглеждане на биомалини на висока леха с полиетиленово мулчиращо фолио и др. Тя сподели, че БАБ има конкретно предложение – детските храни и менютата в здравните заведения да включват поне 5% биопродукти, но за съжаление идеята до този момент няма приемственост в българското законодателство. Като пример бе посочено, че в други Европейски страни този процент е около 20%. В края на своята презентация, Албена Симеонова се обърна към всички присъстващи с апела „Изберете българския биопродукт,
защото е вкусен, здравословен, опазва околната среда, създава заетост”.
Обобщавайки представената тема, доц. Николова обобщи, че биологичната земеделска система включва същите компоненти (почва, вода, биоразнообразие, ландшафт), както и всяка друга земеделска система. „Съществената отлика е в новото отношение на човека към тях и тук именно е убедеността на хората за бизнес, съвместим с опазване на околната среда. А основната разлика е в контрола на системата, която при биопроизводството е от „входа до изхода”, каза доц. Николова. Тя подчертая и това, че съвместното партньорство на катедра „Аграрна икономика” с БАБ и ФОСЗ датира от много години, което подпомага подготовката на студентите – те могат да посещават биостопанства в реална работна среда и на практика да се запознаят с организацията и управлението на отделни стопански единици. Освен това, представителите на двете организации оказват помощ на докторанти към катедрата и участват при актуализиране съдържанието на отделни дисциплини на специалност „Аграрна икономика”.
Срещата завърши с оживена дискусия след зададени въпроси от страна на студентите в залата и с обещания за нови срещи, нови съвместни мероприятия и участия в различни форуми.