Росен Мънев: Образованието, което получих в Стопанската академия, ми даде летящ старт в кариерата

Във връзка със своята 85-годишнина Стопанска академия "Димитър А. Ценов" стартира рубриката "Успешните възпитаници". В нея ще бъдат представяни интервюта с възпитаници на Свищовската академия, които заемат ръководни длъжности, намират се на важни позиции в обществото или са водещи експерти в своята област. Ще представим с какво се занимават те в момента, какво е за тях Стопанската академия и какво е тяхното послание към студентите и академичната общност.
Днес наш гост е г-н Росен Мънев, който е старши мениджър в Одит отдела на АФА ООД. Фирмата е най-голямата компания в България за одиторски, данъчни, правни и счетоводни услуги.

1. Здравейте, г-н Мънев и благодарим, че приехте нашата покана за интервю. Представете се накратко. Кое е Вашето родно място и къде живеете в момента?

Родното ми място се намира на брега на река Дунав. Това е град Белене. Две седмици след получаването на магистърската ми диплома, което беше през февруари 2004 г., получих предложение за стаж от Делойт. Както знаете това е една от четирите големи одиторски компании в света. Оттогава насам живея и работя в София.

2. С какво се занимавате сега и на какъв етап се намира Вашата професионална кариера?

Вече седемнадесет години се боря с предизвикателствата в сферата на независимия финансов одит. Това беше професионалното поле, в което исках да се развивам още от ученическите си години. Започнах като стажант, тоест от най-ниското стъпало. След което постепенно взех да се изкачвам към върха. В момента съм Старши мениджър в одиторския отдел на първата и най-стара одиторска компания у нас – АФА. Въпрос на време е да стигна и до съдружието.

3. Кои са най-големите предизвикателства, които срещате в работата Ви?

Работа ми се характеризира с голяма динамика и променливост. Дори в одиторските ангажименти с дългогодишни клиенти винаги има изненади и нещо ново. Ако трябва да обобщя с една дума, най-голямото предизвикателство е непредсказуемостта. Това в същото време е и най-голямото очарование на професията, защото човек никога не скучае и винаги има какво да научи и да надгражда.

4. Кои качества считате за важни, за да сте успешен в своята работа? Как ги възпитавате в себе си?

Без да изпадам в прекалено философски съждения, ще посоча упоритостта, постоянството, гъвкавостта и търпението. На английски всички изброени могат да се обобщят само с една дума – resilience. За възпитанието на тези качества, а и по принцип, много помага спортът. Той е най-доброто отражение на живота. Дори и само на аматьорски или любителски начала да се практикува даден спорт, е много полезно за всички нас в професионален план. Ето защо към отговора на този въпрос бих искал да добавя и един много любим цитат на най-великия баскетболист за всички времена – Майкъл Джордан. Негови са думите: „Няма преки пътища в живота“ („There are no shortcuts in life“). Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-целенасочени ще бъдем и няма да пилеем напразно енергията си.

5. Какво обичате да правите в свободното си време? Имате ли хоби?

Без музика и книги не мога да дишам! Аз съм голям меломан и през свободното си време винаги съм в компанията на моята любима музика. С годините и любовта към книгите взе да става все по-голяма и по-голяма. Само да ми стигаше времето да ги чета... Затова перифразирайки Жоржи Амаду, ще кажа, че човек не може да чуе и изслуша всики красиви музикални творения, не може да прочете всички литературни произведения, но поне може да опита!

6.Кога и в коя специалност завършихте висшето си образование в Стопанската академия?

Завърших „Счетоводство и контрол“ в бакалавърска степен през 2002 г. След това „Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия“ в магистърската степен през 2003 г.

7. Защо избрахте Свищовската академия за свое висше училище? Какво я отличава от другите университети у нас?

Аз кандидатствах само в Стопанска академия „Димитър Ценов“, въпреки че след като бях удостоен с Национална диплома (връчена ми след приемния изпит по математика, т.е. извървях обичайната процедура) можех да продължа образованието си във всеки университет у нас. Академията обаче е най-доброто висше икономическо училище и пред мен не стоеше друга алтернатива.

8. Кои са най-хубавите и ярки спомени от студентските Ви години?

Бях благословен да имам хубави студентски години, въпреки големите турбуленции в политически и икономически план по това време у нас. Хубавите спомени са много и трябва да бъдат обект на отделно интервю. Затова ще рамкирам само някои от тях. Присъствах на много интересни и полезни научни конференции. В Свищов редовно ни посещаваха популярни рок и метъл групи. Ставаха големи рок купони. Идваха топ диджеите на България в легендарната за всички от онова време дискотека La Piovra. Правеха се Depeche Mode и U2 партита в Арт Клуб-а. Така се родиха хубави приятелства, които поддържам и до днес.

9. Кои от изучаваните учебни дисциплини можете да посочите като най-полезни за Вас и кои преподаватели са Ви повлияли най-много?

Съвсем ествествено е да посоча на първо място всички счетоводни дисциплини, тъй като това беше необходимата и солидна база за моето следващо професионално поприще. Разбира се, не мога да не добавя също и дисциплини като микро- и макроикономика, финанси, статистика, право, финансова математика и др. Въобще нямаше дисциплина, която впоследствие да не ми е била полезна по един или друг начин. Иначе за всеки мой преподавател мога да кажа само хубави думи. Някои от тези, които ще посоча конкретно, за съжаление вече не са между нас, светла им памет. Ще започна с Атанас Аврамов. При него протече кандидат-студентската ми подготовка по математика. Той имаше уникален подход на работа. Беше един от първите преподаватели в моя живот, които ме накараха да повярвам в себе си. На следващо място ще посоча проф. Дамян Дамянов. Освен че ми подари много полезни учебни материали и ми преподаваше по няколко дисциплини, той беше човекът-коректив за мен относно моята горделивост и припряност да изпъкна винаги над всички. С него продължихме да се виждаме и да поддържаме връзка и след завършването ми. Ще посоча също и проф. Стоян Проданов, който в моите студентски години беше главен асистент. Въпреки очевидната му младост в онези години той беше това, което в англо-саксонския свят определят с термина swagger и на мен това ми харесваше. Ще завърша с проф. Методи Кънев. За мое съжаление той не беше титуляр по микро- и макроикономика на моята специалност. Имах възможността да вляза само в две негови лекции, които той водеше на специалност „Финанси“. Той провокира интереса ми към Оскар Уайлд и неговата книга „Портретът на Дориан Грей“. Така Оскар Уайлд ми стана любим автор, а „Портретът на Дориан Грей“ ми стана любима книга.

10. С какво образованието в Стопанска академия Ви помага във Вашия професионален път?

Когато правех първите си стъпки като стажант в Делойт, като максималист и перфекционист по природа, имах притеснения дали съм добре подготвен и дали ще се справя с предизвикателствата, които ми предстояха. Оказа се, че опасенията ми са били напразни, защото образованието, което получих в Свищовската академия, ми даде летящ старт в кариерата. Именно подготовката в СА „Димитър А. Ценов“ беше стабилната основа, върху която продължих да надграждам.

11. Кое отличава хората, завършили в Стопанската академия, и какво ги прави конкурентни на пазара на труда?

Отново бих посочил добрата подготовка. Тук е мястото да отбележа, че основателят на Делойт България, макар и вече мой предишен работодател – Васко Райчев, също е възпитаник на Академията.

12. Какво послание можете да отправите към настоящите и бъдещите студенти на Стопанската академия или към нейните преподаватели?

Бих искал да доразвия отговора си от един от предишните въпроси. Правилото на десетте хиляди часа гласи, че са нужни 10 000 часа практика, за да се усвои едно умение във висша степен. В ерата на Консуматорското общество, което е в голям упадък в наши дни, всички хора искат да получат всичко и да го потребяват сега. Но за да получим, трябва да дадем. Нека всички да вложим поне 10 000 часа практика, за да получим нашата най-добра версия, която да подарим на себе си и на света.