Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – вековна мечта и настояща реалност

На 1.IX.2012г. се навършват 100 години от завещанието на Димитър Апостолов Ценов

 

Създаването на Свищовското висше училище е свързано с името на родолюбивия българин и възрожденец, търговец, акционер и предприемач Димитър Апостолов Ценов. Роден на 27 декември 1852 г.. в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). Голямото си състояние, което е натрупал, той дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов.

В писмото си до кмета на града, Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”.




На 1-ви септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на родния град цялата си собственост - пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на Димитър Ценов е второто по големина за развитие на българското висше образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. зл. лева) за Софийския университет. В завещанието си Дарителят определя и нарежда „... да се основе и издържа от прихода на фонда едно Висше търговско училище в Свищов по подобие на германските висши училища... Дисциплините, които ще се преподават трябва да обгръщат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др.”. В завещанието си Ценов изрично подчертава, че новооснованото училище трябва да бъде изградено по подобие на берлинското Ханделсхохшуле и да бъде напълно самостоятелно.

 

Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява болницата на Червения кръст, за да не накърни средствата отделени за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов.

 

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”.

Този ден се превръща в истински празник за Свищов, тъй като в присъствието на Царя, представители на правителството и много граждани е открито Висшето търговско училище. То започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен".

Първият ректор на свищовското висше училище е проф. Димитър Бъров. Той е един от изпълнителите на завещанието заедно с академиците Георги Данаилов и Александър Божинов. За кратко време, събраният елитен преподавателски състав създава учебните програми по образец на западноевропейски висши училища. Първите занятия се водят в Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев”  и в салона на читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Само за няколко години благодарение на умелото ръководство на училището се изгражда внушелна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат” (1939 г.), жилищата за преподавателите, менза и кино за студентите (1940 г.).

Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г., в нея започват учебни занятия.

Като ректор в продължение на 15 години (1936г. – 1950г.) проф. Бъров, а след това и неговите следовници преследват възвишената цел на Дарителя и работят за реализиране на неговата мечта -  създаване на училище от европейски тип със здрави образователни, научни и преподавателски традиции.

От създаването си до днес свищовското висше училище носи името на своя дарител – Димитър Апостолов Ценов, като през 1945 г. Висшето търговско училище е преименувано на Висше училище за стопански и социални науки, от 1952 г. се трансформира във Висш финасово-стопански институт, а от 21.07.1995 г. с указ на Председателя на Народното събрание е провъзгласено за Стопанска академия.

За изминалите над 75 години от откриването и вековна история от датата на направеното от Димитър Ценов завещание, свищовското висше училище има повече от 120 000 възпитаници. Днес обучението в Стопанска академия се осъществява от над 300 квалифицирани преподаватели в четири факултета, профилирани центрове за магистърско, следдипломно, професионално и дистанционно обучение. Едва ли има българско предприятие, фирма, община, в които да няма представител на тази многохилядна армия от специалисти, получили своето образование, възпитание и специализация, своето закърмяне с идеите, познанията и с качествата на свищовската икономическа школа.

В завещанието си през 1912г. Димитър Ценов заявява: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.

Днес, 100 години по-късно, приноса на Стопанска академия за модернизацията на българската икономика е неоспорим. През годините Свищовското висше училище осъществява и много първи за страната инициативи в областта на икономическото образование, има всепризнат авторитет не само в страната ни, но в и чужбина. Интернационалното измерение на Академията се свързва с международния обмен на знание и информация, с академичната мобилност на преподаватели, докторанти и студенти с университетски партньори от Европа, Америка, Азия и Африка. Стопанска академия е съучредител на Асоциацията на икономическите университети от Югоизточна Европа, член е на Европейската асоциация на университетите и е със статут на Еразъм университет.

Като „територия на добрите, на можещите, на знаещите, на почтените и лоялните, територия на победителите” определя Стопанската академия настоящият й ректор проф. д-р Величко Адамов. По думите му, „цялата енергия и научен потенциал” в свищовското висше училище са насочени към реализация на основната мисия: „КАЧЕСТВО, ДОВЕРИЕ, ИНВЕСТИЦИИ В ЧОВЕКА”.

Днес, когато в СА „Д.А.Ценов” предстои да бъде приет поредния нов випуск, мечтата на Дарителя от преди 100 години остава не само като послание, но и като осъзнат дълг за преподаватели и студенти: „... щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.

За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия - от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин”. Димитър Ценов е вторият почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров.

В навечерието на вековния юбилей от завещанието на Дарителя, по инициатива на Академичното ръководство, излезе от печат летописна книга, озаглавена „Началото”, чийто автор е проф.д-р ик.н. Радко Радков – преподавател в Стопанска академия и почетен гражданин на Свищов.

Изследвайки ръкописните протоколи на Академическия съвет, авторът проследява и представя историята на свищовското висше училище още от момента за дарителския акт на Димитър Ценов. „Животът на Дарителя е пример за всеотдайност на попрището, на което се е посветил” – пише в своя летопис проф.Радков. В книгата той припомня и за сериозния принос на Димитър Ценов – личност с европейска известност, за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. След Освобождението свищовецът активно подпомага българските правителствата в насока изграждане на улици, водопроводи, обществени сгради. Построява част от водопровода на София (2800 м), изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София - Перник, Мездра - Враца - Видин. Поддържа делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ.

Димитър Ценов се изявява и като изключително далновиден стопански деец. На него принадлежи идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но правителството не одобрява проекта. (Десетилетия по-късно там се издига Нефтохим – Бургас.) Неговата далновидност проличава и от друго едно начинание. Той получава концесия за производството на хидравлична вар и цимент край Златна Панега и за построяването на фабрика там.

Едновременно с търговско-стопанската си дейност Ценов е бил съпричастен и към обществения живот в страната. Избиран е за народен представител в ІV Велико народно събрание. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения, сиропиталища.